Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on whatsapp
Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on whatsapp

ПЕТРИЧ

Многолик и непознат!

туристически информационен център

Работно време

Пон – Пет: 8:00 ч. – 17:00 ч.

Обедна почивка 12:00 ч. – 13:00 ч.

туристически информационен център

Контакти

Тел: +359 879 119 840

Имейл: tic@oapetrich.bg

туристически информационен център

Адрес

„Цар Борис III“ – 24

Петрич, България 2850

Петрич

Петрич е най- южният град в България и е вторият по големина в Благоевградска област, с площ  от 650,132 km2 .

Разположен е в Петричката котловина, прорязана от река Струмешница, в подножието на северните склонове на планина Беласица, при средна надморска височина 210 м.

Градът е административен, стопански и културен център на Община Петрич, в чийто състав влизат 55 населени места. Община Петрич има важно стратегическо положение в икономиката на Благоевградска област.

През 2014 г. в общината са регистрирани 66 078 жители, от които 39 086 – в гр. Петрич.

Петрич се намира на 184 км. южно от София и на 84 км. от Благоевград.

Празникът на града се чества на 6 май – Гергьовден.

Петрич – едно пътуване, безброй възможности!

Фестивален туризъм

Балнео и СПА туризъм

Планински туризъм

Поклоннически туризъм

Културно-исторически туризъм

Винен туризъм

Петрич се намира съвсем близо до главен път Е79, който свързва града със столицата София и Република Гърция. А през града преминава Републикански път IIІ-198, който ни свързва с Република Македония.

От Летище София

Летище София предлага ежедневни полети от и до много градове в цял свят. Петрич  е на 2 часа  и 30 минути с кола от летището.

Градската/столичната/ автобусна линия № 84 свързва летището с центъра на град София. Трябва да слезете на автобусна спирка Хотел Плиска и да се прекачите на някой от автобуситe по линия № 213 или 305, за да стигнете до Централна автогара София и Централна ЖП гара София.

От летище Солун

Летище Солун предлага ежедневни полети от и до много градове в цял свят. Петрич  е на 2 часа с кола от летището.

От летище Скопие

Летище Скопие предлага ежедневни полети от и до много градове в цял свят. Петрич  е на 2 часа  и 40 минути с кола от летището.

От Централна автогара София.

От София до Петрич  автобус има в: 6:40; 8:10; 12:00; 13:00; 14:00; 16:00; 18:00

Времетраене на пътуването – 3 часа.

За повече информация: http://www.centralnaavtogara.bg/

Други автогари в страната

За да видите всички линии от други градове, посетете сайта http://www.avtogari.info

От Централна ЖП гара София.

Може да вземете влак по линията от София до Петрич, Продължителността на пътуването е 4,00 часа.

За повече информация: http://www.bdz.bg

Защитената територия е място, което получава защита поради общопризната природна, екологична и / или културна значимост. Защитените територии в България се обявяват по реда на Закона за защитените територии. На територията на Община Петрич съгласно Закона за защитените територии има 4 вида защитени територии – природен парк, резерват, природна забележителност и защитена местност.

1. КОЖУХА – с. Рупите, с. Старчево
2. ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ЧИНАРА – с. Мендово

1. БЕЛАСИЦА – гр. Петрич, с. Беласица, с. Габрене, с. Камена, с. Ключ, с. Коларово, с. Самуилово, с. Скрът, с. Яворница

1. КОНГУРА – гр. Петрич

1. БАБИТЕ – гр. Петрич
2. КАРТАЛЕЦ – с. Кулата

3. НАХОДИЩЕ НА КАТЕРЛИВА ЕФЕДРА – с. Генерал Тодоров
4. НАХОДИЩЕ НА СРЕБРИСТА ПОВЕТИЦА – с. Долно Спанчево

5. РУПИТЕ – с. Рупите, с. Старчево
6. ТОПЛИЩЕ – с. Коларово

Община Петрич, се характеризира с типичен преходно-средиземноморски климат. Тук през цялата година се чувства осезателно топлото беломорско влияние, което нахлува по Струма от юг. Зимата е мека, настъпва късно и е безснежна. Пролетта започва още от началото на март. Лятото е сухо и горещо, а през юли и август максималните температури достигат до 40 – 42°С, а есента е дълга и топла. Средната слънчева радиация е около 2436 часа/год. – най високите стойности за страната. Валежите са средно 700 мм/год. и са предимно от дъжд с главен максимум през ноември-декември. Ветровете обикновено нахлуват по долината на Струма от юг (топли) и север (по-студени), като преобладават тези с южна компонента. Освежаващ ефект през топлото полугодие има планинско-долинният вятър. С увеличаване на надморската височина в Огражден и особено в Беласица средиземноморското влияние постепенно отслабва като в по-високите части се наблюдават типичните черти на планинския климат: кратко и прохладно лято и студена зима.

Територията на община Петрич представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. По-голямата (северна и северозападна част) се заема от северните, източните и южните склонове на планината Огражден с най-висока точка връх Билска чука (1644 m), разположен северно от село Баскалци, в близост до границата с Република Македония. В югозападната част на общината, по границата с Република Гърция се извисява планината Беласица с максимална височина – граничния връх Радомир – 2029 m (най-високата точка на общината). Между двете планини и източно от тях в обсега на общината попада западната и южна част на Санданско-Петричката котловина. Източно от Беласица е разположено малкото Марикостинско поле и тук в коритото на река Струма, при устието на Пиринска Бистрица, на границата с Гърция е и най-ниската точка на общината – 68 m н.в.

Гербът на Петрич излиза от Монетния двор на Република България на 29 януари 1978 година под формата на значка. Направен е по проект на петричкия художник и преподавател по изобразително изкуство Александър Дончев. Идеята за изработването му е на Димитрина Бъчварова, първия уредник на Градския исторически музей.

Гербът на Петрич има формата на щит, на който са изобразени зъберите на крепост и девойка с развети коси, държаща меч в ръцете си. Крепостта е Гяур Калеси, а името на девойката е Божура.

Гербът символизира патриотизма на петричани през вековете, готовността им винаги да отстояват род и вяра. Легендата за подвига на Божура е художествено разработена от професор Евгения Ненова.

В петричкия герб е отразена легендата за храбрата защитничка на българската крепост – Божура, предпочела смъртта пред унижението да попадне в ръцете на поробителите турци.

Турската войска обсадила крепостта в планината Беласица, където се отбранявали защитниците на града. Сред тях имало и една чудно хубава девойка, която през цялото време развявала зеленото знаме на свободата. Синът на бея, който командвал обсадата, харесал девойката, и поискал тя да бъде в неговия харем. Той изпратил скъпи дарове – антерии с елмази, като поръчал да кажат на девойката : “Войводко, предай крепостта, меча и себе си!”

Тя върнала даровете. Тогава турците решили да подпалят крепостта. Те се надявали красавицата да излезе от калето заедно с другите спасяващи се защитници. Но нито един от старите петричани не напуснал крепостта, защитавайки род и родина. Всички загинали в горящото кале, сражавайки се до последния си дъх.

Възхитен от родолюбието и храбростта на девойката, беят застанал до обгорялото й тяло. и наредил тя да бъде погребана, а на гроба й да бъде засято червено цвете, алено като кръвта й, и красиво като нея.

Оттогава крепостта, чийто защитници загинали с чест, се нарича “Гяур калеси” – “Крепост на българите”. Всяка пролет около стените на калето цъфти червен божур, наричан само в Петрич “Ханъм чичек” – “Цвете на девойката”.

Гербът символизира патриотизма на петричани през вековете, готовността им винаги да отстояват род и вяра. Легендата за подвига на Божура е художествено разработена от професор Евгения Ненова.

Pin It on Pinterest