Крепост на непоклатимата воля, свидетел на славното минало.

На територията на Национален парк-музей „Самуилова крепост” Вие ще можете да видите:

• Мемориалната скулптурна композиция с 5-метрова бронзова фигура на българския цар Самуил, дело на Борис Гондов.
• Интерактивна експозиционна зала;
• Възстановка на две средновековни землянки с вътрешен проход помежду им, която дава визуална представа за тогавашните строителни традиции;
• Очертания на землянки от средновековно селище, голяма землянка на цар Самуил
• Зидове от отбранителната система и каменни основи на голяма наблюдателна кула, разположени в най-високата част на хълма.

Разположен върху останките от средновековно укрепително съоръжение от времето на цар Самуил, в живописната долина на р.Струмешница, мемориалния комплекс представлява място за почит и преклонение към героизма и величието на Цар Самуил и неговите войни.

Самуиловата крепост - дема е средновековно укрепление, построено в периода 1009 - 1013г. по време на управлението на българския цар Самуил. Разположена е на хълм в тясната клисура между планините Беласица и Огражден, на южния бряг на река Струмешница и на 5 км северно от с. Ключ.

Именно по поречието на р. Струма византийците нахлували най-често, затова било необходимо да се изгради мащабна отбранителна система, която оптимално да използва възможностите за защита на природния релеф. Укреплението представлявало 8-километрова защитна стена, започваща от полите на Беласица планина и стигащa до подножието на Огражден. При изграждането на укреплението са демонстрирани в голяма степен старобългарските строителни традиции, като най-характерен елемент са валовете и рововете. Укреплението било защитено от три вала и два рова, разположени концентрично, следите от които се различават и до днес.

На 29 юли 1014 г. се състояло решителното сражение в Ключката клисура. Прегражденията били разрушени, а българските отряди в района на демата били пленени, След тези събития продължило настъплението на византийската войска към вътрешността на България.Неочакваният отпор на българите завършил със смъртта на най-добрия военачалник на Василий II. Това предизвикало гнева на императора и той наредил пленените 14 000 български войници да бъдат ослепени, като на всеки 100 души оставил по един едноок, за да ги води.

Трагичната съдба на българските пленници довела до смъртта на цар Самуил на 6 октомври 1014 г. Така битката при Ключката клисура се оказала решаваща за завладяването на българската държава.