Античен град Хераклея Синтика – тайнствения град, който оживява пред нас

Античен град Хераклея Синтика е сред най-значимите археологически обекти в България.

Повече от век учените спорят къде точно е тайнствения град, за който още Омир пише – града на хераклейците…

Според античните текстове, Хераклея Синтика се намира по средното течение на р.Стримон (р.Струма) в Рупелското дефиле (между днешните планини Славянка и Беласица). Очакванията са останките от него да се открият на територията на Гърция, в южните склонове на Беласица.

Латински надпис на император Галерий от 308г., заловен при полицейска акция срещу иманяри през 2002 г., и проучен и публикуван от доц.Георги Митрев., показва категорично, че Хераклея лежи край Петрич, в местността „Рупите“.

Градът носи името на митичния герой Херакъл (Херкулес), който се смята за родоначалник на македонската династия на Аргеадите. Те го основават през ІV в. пр. Хр. в племенната територия на траките-синти. Хераклея Синтика се превръща в стратегически център в североизточните предели на древното македонско царство. По време на управлението на Филип II Македонски, Хераклея се превръща в една от македонските кралски резиденции. Оттук започват и първите военни кампании на Александър Велики. Именно от Хераклея той потегля на поход срещу съседни тракийски племена преди да завоюва огромната Персийска империя.

През 148 г .пр.Хр. Хераклея Синтика е присъединен към провинция Македония в рамките на Римската империя. Градът е покровителстван от самия Октавиан Август – основателят на Римската империя. Именно по време на римския си период, II – III в.сл.Хр., Хераклея Синтика изживява своя най-голям разцвет. Изключителната, като мащаб, качества и художествена стойност, архитектура на централната градска част свидетелства за просперитета на града.

Огромен римски форум, построен върху старата агора, раннохристиянска базилика, гражданска базилика, жилищен и занаятчийски квартал, 15 верижни сакрални помещения, едно от които се смята за светилище на Немезида и най-вече сложната система от отводнителни канали, будят възхищение със своя разкош и прецизност на изпълнението, запазили се и до днес.

Театралните маски, търговски принадлежности и наличието на множество монети от цял свят, са поредното доказателство за богатия културен и социално – икономически живот, кипял в Хераклея Синтика.

Две силни земетресения през ІV-V век разрушават столицата на Средна Струма, а жителите му продължават да живеят до края на VІ в. сл. Хр. на неговия Акропол, разположен върху южния връх на хълма Кожух.

Дебелите пластове руини и тонове свлечена от хълма „Кожух“ пръст пазят Хераклея през следващите 1500 години.

И макар все още да има редица неясноти около историята и фактите от живота на древните хераклейци, има нещо, което е ясно и категорично – Античен град Хераклея Синтика има потенциала да се превърне в най-значимия археологически обект в България със стратегическо значение за развитието на туризма не само в региона на Петрич, но и за страната ни.

А най-интересното тук тепърва предстои…